Човекът, който пишеше хайку - Дейвид Ланю

"Хайку е като каратиски удар, като безмилостно пронизване със самурайски меч."

"Хайку е като драсканица на Пикасо, нахвърляна за десет секунди. Няма време за планиране, няма място за съжаление, няма умуване. Хвърляй!

Хайку е животът, животът е хайку."

Зъбльо:      "бездомно куче

дом е 

за бълхите"

......

хайкуто на Зъбльо:

"в очите

на мъртвата котка

есенно пълнолуние"

според черния поет Куро трябва да звучи така:

"не свети луната 

в очите 

на мъртвата котка"

"... да я изгубиш, (любимата) преди да си я притежавал, това вече е късмет. Така лошото, което е трябвало да се случи, вече е зад гърба ти!

Това е ключ към нашето изкуство - да осъзнаеш, че всичко е муджьо, временно.

Затова не обичай нищо и никого. Защото ние сме капчици роса, които се изпаряват в нищото."

"Премененият в бяло поет (Широ) бе издигнал мълчанието да изкуство. Според Широ, както обясни Куро на Зъбльо, езикът развалял хайку. В чистия си вид едно стихотворение съществува като невербално прозрение, наречено "мълчанка", проблясък от безсловесно съвършенство, което думите са безсилни да уловят. По тази причина Широ още преди години престанал да издишва поезия на глас и се заел да практикува безмълвно хайку, поради което неспирно мълчал, насън и наяве."

"Нищо чудно да си мислите: не предупреждаваше ли Шинран (основателят на сектата на Дзенкоджи), че всеки, който тръси избавление, е обречен да не го намери.

...

Не можете да намерите просветлението, като бродите; не можете да го намерите, като си стоите у дома. Но все пак, по-добре да хванете пътя, защото - както бързо откриват скиталците "облачна вода" - по пътя просветлението има по-голям шанс да намери вас!"

"...скиталецът зърва собственото си чорлаво и запуснато отражение в някое огледало, не вижда нищо друго освен абсолютна преходност и бодро възкликва: "Сбогом, аз!"

Да кажеш сбогом на себе си означава да направиш мъничка стъпчица в рая на Буда."

"Едно същинско хайку винаги съдържа киго, "сезонна дума", която го вписва във великия цикъл на живота: Нова година, Пролет, Лято, Есен, Зима - Раждане, Детство, Зрялост, Старост, Смърт. ... Едно киго може да бъде очевидно или едва доловимо."

"Щях да бъда без късмет, ако нямах лош късмет."

"видях всичко, всичко сторих

а сега

забравям"