Остават тези, които се сражават - Луис Ривера

"На този свят никой в действителност не се интересува от твоите желания. Освен теб самия, разбира се. И колкото по-рано го проумееш, толкова по-малко ще грешиш..."

"Ние изобщо не познаваме света около себе си, макар че живеем в него и дори се опитваме да го управляваме."

"Когато не знаеш какво да правиш, трябва да изчакаш. Притаи се. Живей си, както знаеш. Знакът рано или късно ще се появи. Важното е да знаеш, че си в очакване, и да бъдеш готов за срещата си с това, което очакваш."

"Човек носи върху плещите си товара на миналото. Той е роб на личната си история. Той й се подчинява безпрекословно. Ако си рибар, трябва да говориш и да действаш като рибар. Първо ти го казват другите, щом разберат, че си рибар. После ти самият започваш да го вярваш. И капанът щраква."

"Хората никога не забелязват очевидното. Или правят всичко възможно да го усложнят. Простото им се струва подозрително. Затова объркват всичко. А после карат самите себе си да повярват, че вече всичко е както трябва. И се втурват да преодоляват трудностите, които са създали със собствените си ръце. Една тогава те смятат, че правилно са разбрали всичко."

"...трябва да се преборя с това, с което мога да се боря, и да приема спокойно това, което не мога да променя. Толкова е просто и в същото време толкова трудно..."

"- Пътешественикът търси знания за различни хора, страни... Изобщо - за света. Странстващият търговец търси пари. А пътникът - себе си."

"Пътят към себе си е много по-труден и опасен и от най-тежкото пътешествие. Освен това е и много по-дълъг."

"Главната цел на човек е да намери себе си. Единици го постигат. Останалите са прекалено мързеливи или страхливи, за да тръгнат по тясната пътечка над бездната. Но този, който мине по нея, получава за награда истински живот, а не безлично съществуване."

"Колко е лесно да си смел, когато нямаш път за бягство! Ако искаш да постигнеш нещо наистина ценно, изгаряй след себе си мостовете. В това е тайната. Тогава ще постигнеш невъзможното..."

"Човек притежава съвсем малко неща - надежда, очакване и мъжество. Но дори и с тях не може да си служи както трябва. А ни се струва, че колкото по-малко имаме, толкова по-добре използваме това, което ни принадлежи. Но не. Трупаме куп излишни неща, които самите ние не знаем за какво са ни. А след това се мъчим да ги използваме. И накрая оставаме излъгани. Защото сред тях се губи истинското, онова, което ни е дадено по рождение."

"Който иска да се научи да живее, трябва да погледне смъртта в лицето. А който иска да се научи да обича, трябва да премине през самотата."

"Човек може да познае себе си само чрез големи изпитания, голяма мъка или голяма любов."

"Докато не опознаеш себе си, докато не приемеш живота си напълно, изцяло, вечно ще си недоволен. Да съжаляваш за непостижимото - такава е орисията ти. Ти търсиш щастието навякъде, освен в себе си. И когато получиш това, което си искал, започваш да мислиш, че на друго място може би е по-хубаво. Само когато разбереш кой си в действителност, ще можеш да бъдеш където искаш и какъвто искаш. И животът ти ще бъде пълен догоре."

"- А ти щастлив ли си?

- Аз вече нямам нужда да бъда щастлив.

- Как така?

- За теб съществува свят и ти самият. А аз сам съм си светът. Може ли светът да е щастлив или нещастен? Той просто е. 

- Не разбирам за какво говориш.

- Няма и да ме разбереш, докато не си отговориш на въпроса "Кой съм аз?". А за да му отговориш, трябва да приемеш живота си такъв, какъвто е. Без обиди и съжаления. Като започнеш от тази минута."