Джонатан Ливингстън Чайката - Ричард Бах

"— Къде са другите, Съливан? — попита той безмълвно, вече свикнал с лесната и удобна телепатия, която тези чайки използваха, вместо обичайните крясъци и грачене. — Защо тук няма повече чайки? Там, откъдето идвам, имаше...
— ... хиляди и хиляди чайки. Знам. — Съливан поклати глава: — Единствения отговор, който мога да дам, Джонатан, е, че птици като теб се срещат една на милион. Повечето от нас достигат дотук много по-бавно. Ние преминаваме от един свят в друг, който е почти същият, и веднага забравяме откъде сме дошли, не ни интересува към какво сме се стремили, живеем само за мига. Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото? Хиляда живота, Джон, десет хиляди! А след това още сто живота, докато започнем да научаваме, че има такова нещо като съвършенството, а след това — други сто, докато проумеем идеята, че нашето предназначение в живота е да открием това съвършенство и да го предадем по-нататък. Същите правила ни ръководят и сега, естествено: ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния — с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме."


"— Добре, какво ще стане оттук нататък? Къде отиваме? Има ли изобщо такова място като небето?
— Не, Джонатан, няма такова място. Небето не е място, нито време. Небето — това е да бъдеш съвършен. — Той замълча за миг. — Ти летиш много бързо, нали?
— Аз... аз изпитвам наслаждение от скоростта — отбърна Джонатан изненадан, но горд, че Старейшината е забелязал.
— Ти ще започнеш да докосваш небето, Джонатан, в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там."

 "— Можеш да отидеш до всяко място и до всяко време, които си избереш — каза Старейшината. — Аз съм бил навсякъде и във всяко време, за което ми е хрумвало."

" Запомни, Джонатан, небето не е нито място, нито време, защото мястото и времето са нещо толкова безсмислено..."

" — За да летиш бързо като мисълта докьдето и да било — каза той, — трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал...
Според Чанг разковничето бе в това Джонатан да престане да се възприема като пленник на едно ограничено тяло, с размах на крилете един метър и предварително програмирани възможности. Важното беше да осъзнае, че неговата истинска природа, съвършена като ненаписано число, живее едновременно навсякьде в пространството и времето. "

 "— Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото — казваше им Джонатан друг път, — не е нищо друго, освен самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта си, вие ще разкъсате и оковите на тялото си..."

" — Защо ли най-трудното нещо на света е да убедиш една птица, че е свободна — недоумяваше Джонатан — и че може сама да си го докаже, стига да отдели малко време, за да се поупражнява? Защо трябва да е толкова трудно?"

"— Не мога да проумея как успяваш да обичаш тълпа озверели птици, които току-що са се опитали да те убият.
— О, Флетч, това не ти харесва, а? Ти, естествено, не обичаш омразата и злото! Но трябва да се упражняваш, за да можеш да разпознаеш истинската чайка, да виждаш доброто у всяка от тях и да им помогнеш сами да го съзрат. Това разбирам под думата обич. И е истинско наслаждение, когато го постигнеш."

" Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене."