Херман Хесе

Самотна нощ

    Вие, бедни хора, мои братя,
    близо и далече по света,
    дето винаги от небесата
    чакате утеха на скръбта,
    вдигнали безмълвно към звездите
    слаби мъченически ръце,
    дето страдате и нощем бдите
    със примряло чакащо сърце,
    клетници, залутани безплодно,
    и моряци под зловещ покров,
    чужди, но за мен еднакво родни,
    чухте ли приветния ми зов?

В мъглата

    Странно — в мъглата да бродиш.
    Храсти и камъни там
    мяркат се чужди, безродни,
    всеки е сам.

    Радост ми беше светът,
    но сред полята стъмени
    вече мъглите пълзят —
    мрак е пред мене.

    Зная, че мъдрост познава,
    който познава нощта,
    що го безшумно оставя
    сам сред света.

    Странно — в мъглата да бродиш.
    Хората креят едвам,
    чужди, далечни, безродни —
    всеки е сам.

Пролетта говори

Знае младият, че дума пролетта:
ти живей, расти, цъфти, люби и вярвай,
радвай се и нови клончета покарвай,
тръгвай и не се страхувай от света!

Знае старецът, че дума пролетта:
тебе ще заровят скоро, старче клети,
мястото си дай на бодрите момчета,
тръгвай и не се страхувай от смъртта!