Гъдел по петичките

На себе си

Животът е шега — от люлката до края.

Преди го предполагах, ала сега го зная.

Джон Грей

Последната капка

О, колко тъжен бе денят, когато

избяга мама миналото лято!

Но днес е дваж по-мрачна нашта къща —

получихме писмо, че ще се връща.

Хари Греъм

Трагедия

Днес по обед жена ми внезапно избяга
с шофьора ми Джон. Ах, сърцето ме стяга!
Да познавате участ по-страшна? Едва ли...
Тая дяволска бричка не ще да запали!

Хари Греъм

На жена ми

Тук погребах жена си.

Нека спи, оттогаз

тя намери покой,

а без нея и аз. 

Джон Драйдън

Баладата на отчаяния съпруг

Живеехме преди с жена ми двама,
с кавги поддържахме интимна драма.
Аз карах се със нея, тя – със мен
и весело летяха ден след ден.

Сега съм сам, и то на страшен хал –
във шкафа няма даже кашкавал!
Животът е безвкусен и суров
без нейната единствена любов!

”При мен върни се, мила!” – пиша аз,
”Разкарай се – отвръща, – педераст!”
Е, браво, доживях! Какъв позор!
До гроба да яде оборски тор!

И все пак любя я и още как!
И щерката, и малкия хлапак.
И мисля си, че длъжна е веднага
да дойде пак при мен, а не да бяга.

”А, не!” – отвръща тя с такава злоба,
че отказът и вкарва ме във гроба.
”Не ще се – казва – нивга прибера
след всички твои кални номера!”

Абе, жена, пред тебе се кълна,
не съм обичал друга ни една!
Повярвай, ни преди, ни даже след,
макар че са ме гонили безчет!

”Добре – ще каже, – нека е така,
но и на мен ми идват на крака,
а хвана ли ги за носа веднъж...
Ех, колко лесно е да лъжеш мъж!

Ще се навличам, както си поискам,
с когото искам ще си се натискам!
Ей ти, дърво, свободна съм! За Бога,
ще дървя който ща и както мога!”

Нима това е моята любима?
Нима бе тя, която в мрачна зима
разбуждаше цветята като фея
и караше дори и мен да пея?!

Да, тя е. Зная. Тя ще е докрая!
И щом е тъй, докрай ще я желая!
И ще и кажа, ще и кажа тъй:

О ти, прекрасна, през нощта, утрото, следобеда!
О ти, прекрасна, прегорила или не обеда!
О ти, най-прекрасна – облечена, съблечена или почти!
О ти, най-прекрасна – ставаща от сън, заспиваща или просто
легнала по очи!
О, най-прекрасна сред прекрасните, от която няма по-хубава,
по-чаровна, по-красива!
О, най-прекрасна сред прекрасните, справедлива или не,
жестока, безразлична, милостива!
О ти, най-прекрасна сред прекрасните, каквото и да правиш,
каквото и да виждаш, каквато и да бъдеш!
О ти, най-прекрасна сред прекрасните, каквото и да е
времето, и в слънце, и във дъжд!
За време моля, о, любима,
да скърпя таз проклета рима!
Робърт Крийли

Кучета

Убеден съм (и надали някой отрича),
че кучето свойте стопани обича.
А още твърдя (проверил съм на живо),
че мокрото куче е най-обичливо.

Огдън Наш

 Котето
Най-лошото на котето е
как
накрая се превръща във
котак.

Огдън Наш

Тези, 

които работят седнали, 

печелят повече от тези, 

които работят прави.

Огдън Наш

 Ако спориш с идиот, 

постарай се да се увериш, 

че и той не прави същото.

 Огдън Наш

На невнимателния шофьор 

Тук гробът погълна

Джон Браун, задето

рекламите зяпаше

вместо шосето.

Огдън Наш

Наближавам четирийсет

Май ще трябва сериозно да скастря съдбата:
Е, какво си забъркала, мила?
Дали още не ми е узряла главата,
или просто е вече прогнила?

Огдън Наш

 

 Въпрос на вкус

Предложиха ми да изям
парченце от хипопотам
със думите: ”Не свивай вежди,
на вкус е като бут говежди.”
И вярно!
Сега говеждо аз не ям –
напомня ми хипопотам.

Огдън Наш

С присъщата си мъдрост създаде Бог мухата,

но за какво? — забрави да каже в бързината.

Огдън Наш

 Слонът

Децата ахват, без да щат
пред странното чудовище:
Каква опашчица отзад,
отпред какво туловище!

Съвет към съпрузите
За да е здрав съюзът брачен
в тревожни и щастливи дни,
когато си сгрешил – признай си,
когато пък си прав – мълчи!

Огдън Наш

Човек е стар само веднъж!
Среднощ часовникът удари,
къде са старите другари?
Един – прехласнат във Росини,
друг – в балерини по бикини.
Във кръчма третият лежи,
четвърти в клуба реч държи,
леглото пети си оправя,
а аз къде съм?

 БЕБЕБАВЯ!

Огдън Наш

Не се надявай да го
купиш – чист
е нашият британски
журналист!
Пък и като го знам
какво е писал
и без да е подкупен –
няма смисъл!
Х. Улф

Признавам, милорд, няма как!

Да, всеки поет е глупак.

Но доказвате вие наглед —

не всеки глупак е поет!

Александър Поуп

 

ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА

Когато с дъщеря си Нина

изкачвах Анапурна,

внезапно спусна се лавина

и взе, че я катурна.

Сега загазихме! Но ето

че щукна ми идея!

Да срежа ли въжето, дето

ме свързваше със нея?

Че правилно постъпих, знам,

но малко ми е скучно сам!

Хари Греъм

БАНЯТА

Широка и права е тази пътека,

що в банята всеки ден води човека.

Но преди да се гмурнете в пълната вана,

преди да ви скрие искрящата пяна,

за да бъде спокоен блаженият час,

прекаран под душа, приканвам ви аз:

О, приятели мои, добре запомнете —

затворете вратата, резето дръпнете!

Приятел аз имах — а вече не ми е,

веднъж незаключил, той взе да се мие.

Ала както лежеше под пяната чинно,

влезе леля му — дева почтена, невинна.

Не го забеляза и взе за беда,

че пусна във ваната вряла вода!

А Джон в бързината, разбирате вие,

не успя със сапун голотата да скрие.

Изкрещя и прехапа си долната устна,

после гъбата своя неволно изпусна…

Къде падна тя, вече никой не знае.

Джон от мъка и гняв бе готов да ридае,

надигна се горд като Зевс всемогъщи,

изскочи навън и препусна към къщи.

Да… Бедната леля примря от уплаха,

да й върнат живота, уви, не успяха…

От какво ли умря? Може би от смущение?

Нима той бе виновен за туй престъпление?!

Ала Джон и до днес не успя да забрави

как, когато презря утвърдените нрави,

загуби брутално, така да се каже,

свойта чест, свойта леля и гъбата даже!

Хари Греъм

 Фатална любов

До среднощ Питър чака вън свойта любима
и угасна без време в свирепата зима.
Търпелив беше той, а Жената – жестока, –
злият мраз съкрати на живота му срока.
От смъртта му поука дано всеки вземе:
Да се люби във къщи, да ляга навреме!

Матю Прайър

 Какво, че вечерял си с лордове
и си бил с херцогини на бал,
въшката, драги, е въшка,
дори и в косите на крал!
Робърт Бърнс

 Стихове, съчинени на ред пети по средата
От всички всевъзможни лектори
най-мразя този вид познат,
дето прочетените страници
ги връща на купа отзад.

По-поносим е оня лектор,
който от книжната грамада
отделя всеки четен лист
и купчината спада, спада...

А най-обичам онзи, който,
объркал всичко от вълнение,
набързо после произнася
прекрасното: ”И в заключение...”

Морис Бишъп

Когато обикнах те, моя любима,
станах смел, заживях без лъжи
и всички се чудеха: ”Нещо му има,
я колко добре се държи!”
Но всичко си има начало и край!
Отшумява любовната драма
и скоро ще казват съседите май:
”Пак е същият – нищо му няма.”

А. Е. Хаузмън

ПИСАТЕЛ
Не съм прочитал нито стих, ни книга,
че как?! Аз пиша — времето не стига!
Хилдебранд Джейкъб

МЕЖДУ ДРУГОТО
Когато Адам се събуждал щастлив
утрин след утрин в градините райски,
той винаги казвал: „Светът е красив!
Ура! Да пребъде животът лентяйски!“
Но любопитната Ева накрая
го лишила от тази градина богата…
Колкото пъти се сетя за Рая,
толкова пъти пердаша жената.
А. Е. Хаузмън

ЕХО И НАРЦИС
Щом Ехо прекрасния Нарцис съзряла,
любовната тръпка разтресла я цяла.
Но Нарцис се влюбил — каква непрактичност —
не в Ехо, а в своята собствена личност.
Сега край потока горкият се скита,
оглежда се в него със страст неприкрита.
И Ехо оплаква си злата сполука —
на нея й трябваше мъж да я
уважава, цени и обича.
Герда Мейър 

Писател слаб отдавна убеждава ме:

„Като критик познават ме навред!“

И нищо чудно — често получаваме

от лошо вино поносим оцет.

Аноним 

КРИЗА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Магията нощна с ефирен воал ме обгръща

и малката спалня в гори и ливади превръща.

За полета волен прегради в пространството няма,

разпервам ръце и… Ох, божке! Потроших си джама!

Аноним 

ПРЕДВИДЛИВОСТ

Ще дойдат и дъждовни дни,

затуй чадър си открадни!

Аноним 

На един политик

Сред присмех зъл погълна тук земята

най-мразения политик в страната.

И аз единствен искрено тъжах,

че на въжето да го видя не можах! 

Хилеър Белък

Равновесието в Европа

Най-после мир в Европа — равностойни са страните,

защото не остана вече нищо на везните.

Александър Поуп

Почива тук нещастен канибал.

Макар предупреждаван от медик,

най-страшната отрова той изял —

умрял от политик!

Дж. Б. Мортън