ВЕТРИЛОТО НА ЛЕЙДИ УИНДЪРМИЪР - Оскар Уайлд 1856 - 1900

Лорд Дарлингтън: О, днес в нашето общество има толкова суетни хора, които се преструват на добри, че да се преструваш на лош, струва ми се, е проява на благ и скромен характер. Има и нещо друго. Ако се преструваш на добър - светът те приема много сериозно. Ако се правиш на лош - не. Това е поразителната безсмислица на оптимизма.

Лейди Уиндърмиър: Днес хората гледат на живота като на приключение. А той съвсем не е приключение. Той е тайнство. Неговият идеал е любовта. Неговото очистение - пожертвуванието.

Лорд Дарлингтън: Животът е твърде сложно нещо, за да се ръководи от строги правила.


Лорд Дарлингтън: Мога да устоявам на всичко, освен на изкушенията.

Лейди Уиндърмиър: Защо говорите така лекомислено за живота?
Лорд Дарлингтън: Защото го смятам за нещо много по-важно, за да говоря за него сериозно.



Лейди Плимдейл: Искам да заведеш и моя съпруг. Напоследък проявява такова внимание към мен, че просто ми досади. Тази жена е много подходяща за случая. Той ще я ухажва дотогава, докато тя го търпи, и мен ще ме остави на спокойствие. Този вид жени са много полезни. Благодарение на тях се крепят браковете.


Дъмби: Аз съм загадка - за себе си. От всички хора на света бих искал да опозная напълно единствено себе си; но засега не виждам никаква възможност за това.

Лорд Дарлингтън: Между мъж и жена приятелство не може да съществува. Страст, ненавист, обожание, любов, да, но не и приятелство.


Лорд Дарлингтън: Има моменти, когато човек трябва да избере дали да изживее живота си пълноценно, като даде свобода на чувствата си, или да се преструва на щастлив, а всъщност да влачи едно унизително, жалко съществуване в угода на лицемерните изисквания на обществото.


Сесил Греъм: Собствените ми проблеми винаги ме отегчават до смърт. Предпочитам чуждите.


Лорд Огъстъс: Предпочитам жените с минало. С тях винаги е страшно забавно да разговаряш.



Сесил Греъм: Мъж, който чете морал, обикновено е лицемер, а жена, която чете морал, непременно е грозна. Няма нищо по-оскърбително за една жена от пуританската съвест.
Лорд Огъстъс:  И аз така мисля, драги мой, и аз така мисля.
 Сесил Греъм: Неприятно ми е да чуя това, Тъпи, когато хората се съгласяват с мене, винаги ми се струва, че греша.


Дъмби: Бракът действува така разрушително като цигарите, само че ти струва далеч по-скъпо.


Сесил Греъм: Жените държат непременно да си добродетелен. Ако си добродетелен, когато се запознаят с теб, не те харесват. Предпочитат да си непоправимо лош и да те изоставят, когато станеш добър, но скучен.



Лорд Дарлингтън: Всички се валяме в калта, но някои от нас поглеждат към звездите.


Дъмби: На този свят има само две нещастия. Едното е - да не получиш това, което желаеш, а другото е да го получиш. Второто е далеч по-лошо, то е истинското нещастие.



Дъмби: Колко време можеш да обичаш жена, която не те обича, Сесил?
Сесил Греъм: Жена, която не ме обича ли? О, цял живот.
Дъмби: Аз също. Но колко трудно е да срещнеш такава жена.



Сесил Греъм: Какво е това умник?
Лорд Дарлингтън: Човек, който знае цената на всичко и не цени нищо.
Сесил Греъм: А романтикът, драги ми Дарлингтън, е човек, който вижда някаква глупава стойност във всичко, а не знае пазарната цена на нито едно отделно нещо.


Сесил Греъм: Опитът е всъщност усет към живота. Аз го притежавам. А Тъпи - не. Той нарича опит грешките, които е направил.


Сесил Греъм: Обичам да разговарям с тухлена стена - единствено тя не ми противоречи.


Лейди Уиндърмиър: Постъпките са първата трагедия в живота, думите са втората. Думите са може би по-мъчителни. Думите са жестоки...



Мисъз Ърлин: Защо да разрушавам илюзиите й? Достатъчно трудно ми е да поддържам своите. Една от илюзиите си изгубих снощи. Мислех, че съм безсърдечна, а открих, че имам сърце, и това не ми подхожда. Не приляга на модните дрехи. Прави те да изглеждаш стар. И ти проваля успеха в критични моменти.

Лейди Уиндърмиър:  Светът е един за всички нас и в него ръка за ръка се промъкват и доброто, и злото, и успехът, и невинността. Да си затваряш очите пред живота, за да се чувствуваш по-спокоен, е все едно да се заблуждаваш, че можеш да ходиш безопасно по земя, осеяна с пропасти и бездни.