ФОКУС-БОКУС - Кърт Вонегът

         Дядо ми, Бенджамин Дебс, умря през 1948, 8 години след появата ми на бял свят и преди да склопи очи, се постара да запомня дума по дума знаменитите слова на Дебс, а именно:
"Докато има низши, аз ще съм 1 от тях. Докато има престъпници, аз ще съм 1 от тях. Докато има и 1 единствена душа зад решетки, не ще съм свободен и аз."
________________________________________________________
         В тази книга, с изключение на "аз" и "Бог", нецензурни думи няма - това за успокоение на онези, които се опасяват някое невръстно хлапе да не зърне някоя мърсотия. Например вместо края на Войната във Виетнам, тук-там пиша "когато фъшкията гръмна климатичната инсталация". (Изразът е "силно книжовна" калка на идиома "When the shit hit the fan" - "Когато лайното удари вентилатора", който означава "Когато настъпят големи неприятности".
________________________________________________________
      В онези по-безбурни времена, когато все още далеч не всеки си даваше сметка, че с отпадъците от собствената си изобретателност човеците съсипват планетата и че както и да го въртиш и сучеш, вече е започнал нов Ледников Период...
________________________________________________________
       През 3те ми години във Виетнам чух последните слова на сума умиращи американски пехотинци. Но нито 1 не си отиде от този свят с илюзията, че е сторил нещо достойно, принасяйки Висшата си Саможертва.
Веднъж държах 1 едва 18годишно момче в последните му минути и то ми каза: "Мръсна, гадна шега.".
________________________________________________________
     Елайъс Таркингтън беше сглобил поне 27 чудати машинарии (перпетуум мобиле) и лековерно очакваше те да заработят преди Деня на Страшния съд, стига да ги завърти или удари яко за начална скорост...
        За мен, както изтъкнах и пред учениците си, възстановените съоръжения от ясно по-ясно показваха не само че на земята всяко нещо без постоянен приток на енергия се превръща в руина. Те ни напомняха и за майсторите, чиито занаяти отдавна бяха западнали в градчето под хълма. В наши дни вече не бе останал и 1, който да измайстори толкова хитроумно и красиво нещо.
      Та такива работи, а с 10те, според нас, най-изумителни машини подредихме постоянна изложба във фоайето на тази библиотека под надслов, чийто текст съвсем уместно би могъл да се отнесе към цялата ни съвременна съсипана планета: 
БЕЗПЛОДНИТЕ КРИВОЛИЦИ 
НА НЕВЕЖЕСТВОТО
       Изчетох сума стари вестници, писма и дневници от онова време и установих, че и хората, построили тези машини за Елайъс Таркингтън, са знаели още от самото начало, че по 1 или друга причина те така и не ще проработят. И въпреки това от все сърце и душа са обичали материалите, от които са ги правели! "Да се възползваш докрай от изходните материали на безплодието" - какво ще кажете, не е ли чудесна дефиниция на изящните изкуства?
________________________________________________________
       В тази библиотека е пълно с книги за всевъзможни герои, което ми понамирисва на гнило. Да баламосваш хората с приказки за главозамайващи успехи, когато дори заможните, че и богатите бели, които познавам, на гърба си са изпитали не 1 провал. Особено непочтено е спряма най-младите, защото подобни четива с нищо, ама с нищичко не ги подготвят за очакващите ги чудовищни клещи на живота и ги оставят да се лутат в някакво бясно преследване, подобно тъпоумните нескопосни полицаи от немите фарсове, че и къде по-лошо.
________________________________________________________
    ...за времето, когато аз отидох в Колежа Таркингтън, нямаше да е прав за предназначението на затвора,защото тогава бедните и беззащитните, дори най-покорните, вече не биха нужни на опитните инвеститори. Вече всичко, което навремето вършеха тези клетници, се правеше от героични и безропотни машини.
    Така че би било напълно уместно надписът над входаза Атина "Трудът ни прави свободни" да гласи "Горко ви, че сте се родили. Вий никому не ще сте нужни" или "Престъпете този праг и останете тук, вий, бреме за Обществото".
                     ___________________________________________________
    Докато учителствах в колежа, а после и в затвора, отново и отново се убеждавах колко безполезно е за повечето хора познанието, освен за развлечение.Ако фактите не са нито смешни, нито страшни, нито пък могат да те направят богат, да вървят по дяволите.
                     ___________________________________________________________
    ...не беше ли този копнеж просто непорочен блян?
                     ___________________________________________________________
    ...беше социопат, влюбен единствено в себе си, закопнял да върши нещо, каквото и да е, само да не стои ей тъй, без да се замисля за разните му там далечни последици; класически Човек на Съдбата.
                    ___________________________________________________________
    ...животът е лош сън.
                   ___________________________________________________________
    ... Прави са онези, които се страхуват да разгърнат книга, защото никой не знае точно какво ще прочете в нея.
                   ___________________________________________________________


       Това, че някои от нас могат да четат и да пишат, а и смятат що-годе прилично, все още не означава, че сме достойни да владеем Всемира.

Коментари

Популярни публикации