Трима души в една лодка без да става дума за кучето - Джеръм К. Джеръм
...
Златистият спомен за мъртвото слънце бавно гасне в сърцата на хладните и тъжни облаци. Притихнали досущ като тъгуващи деца, птичките са престанали да чуруликат и само жалният зов на блатната патица и резкият крясък на водния дърдавец нарушават благоговейната тишина над водната пелена, гдето чезнещият ден изпуска сетния си дъх.
Асен Г. Христофоров
В недрата на тъжните, изстиващи облаци бавно се стопяват златните спомени за умрялото слънце. Вече не се чува чуруликането на птичките - те са замлъкнали като огорчени деца. И само жалният зов на блатната патица и скърцащият вик на водния дърдавец нарушават благоговейната тишина над водните недра, където въздишайки едва чуто, умира денят.
Кирил Златков
......
— А какво ще правим, ако завали? — запита Харис.
Харис изобщо не може да се въодушеви. У Харис няма нито капка поезия или нещо като неудържим порив към непостижимото. Харис никога не плаче, „без сам да знае защо“. Ако очите на Харис се насълзят, човек би могъл спокойно да се обзаложи, че той е ял суров лук или че е сложил повечко горчица върху пържолата си.
Асен Г. Христофоров
- А какво ще правим, ако завали? - попита Харис
Никога няма да ви се отдаде да откъснете Харис от прозата на живота. В него няма никъкъв порив, няма неосмислената мъка от недосегаем идеал. Харис не е способен "да плаче, без да знае защо". Ако на очите му има сълзи, вие можете смело да се хванете на бас, че той току-що се е наял със суров кромид или прекалено тлъсто е намазал с горчица пържолата си.
Кирил Златков
.......
— Първо на първо, трябва да решим какво да вземем с нас. Хайде, Джей, вземи някакво листче и записвай, а ти, Джордж, намери каталога на бакалските стоки, пък нека някой да ми даде молив и аз ще съставя списъка.
Такъв е Харис, цял-целеничък — винаги готов да поеме бремето върху себе си и да го стовари върху чужд гръб.
Асен Г. Христофоров
- Преди всичко сме длъжни да се уговорим какво да вземем със себе си - каза Харис. Джей, вземи лист хартия и записвай. Ти, Джордж, намери списък на продуктите от хранителния магазин и нека някой ми даде молив - ще направя списък.
Тава си е Харис: той охотно поема най-тежкото бреме и безропотно го стоварва на чужди рамене.
Кирил Златков
.............
Вътре е много уютно, макар и малко душно, но всяко нещо има и лоша страна, както казал онзи, комуто умряла тъщата, когато дошли при него да искат пари за погребението.
Асен Г. Христофоров
В нея (лодка с тента) е много уютно, макар че е леко задушно. Но какво да се прави - всичко на този свят има и своята лоша страна, както казал един човек, когато му умряла тъщата и му се наложило да плаща за погребението.
Кирил Златков
.............
Нищо не ме дразни повече от това да гледам други хора да стоят със скръстени ръце, докато аз работя.
Асен Г. Христофоров
Повече от всичко ме дразни, когато някой мързелува през времето, когато аз се трудя.
Кирил Златков
.............
Монтморенси, естествено, взимаше участие във всичко. Неговата главна цел в живота е да се пъха навред, да пречи на всички и да получава ругатни. Ако може да се мушне някъде, където е най-малко желан, а сетне да подлудява хората и да ги кара да го замерват с едно-друго по главата, тогава той смята, че не е прахосал деня напразно. Най-съкровената мечта и главна цел на тоя пес е да накара някой да го стъпче с крак, а после да го проклина поне един час. Смогне ли да стори това, самомнението на Монтморенси става наистина непоносимо.
Асен Г. Христофоров
Монтморенси, естествено, беше в центъра на събитията. Цялото честолюбие на Монтморенси се състои в това, по-често да попада под краката ни и да си навлича проклятия. Ако успее да се вмъкне там, където неговото присъствие е особено нежелателно, на всички дяволски да омръзне, да изкара хората извън кожите им и да накара да го замерват с каквото им падне, той чувствува, че денят не е изживят напразно.
Да сполучи да препъне някого и последният да го ругае по всички параграфи в продължение на цял час - ето висшата цел и смисълът на неговия живот; и когато му се удаде да успее в това, неговата самомнителност преминава всички граници.
Кирил Златков
.............
Не зная защо, но самата гледка на спящ човек, когато аз вече съм станал, просто ме подлудява. Възмущавам се да гледам как ценните часове от живота на човека — тия безценни мигове, които никога не могат да се върнат — се изхабяват безсмислено в животински сън.
Ето че и Джордж пропиляваше в отвратителна леност безценния дар на времето — неговия драгоценен живот. За всяка секунда от тоя живот той щеше след време да дава отчет, а сега допускаше миговете да се нижат неизползувани. А в тоя час той би могъл да бъде на крака и да се тъпче с яйца и шунка, да дразни кучето или да любезничи с прислужницата, вместо да се изтяга там, потънал във вцепенено забвение.
Асен Г. Христофоров
Не знам защо, но когато гледам някой спящ, когато аз вече бодърствувам, изпадам в ярост. Толкова е мъчително да бъдеш свидетел на това, как безценните часове на земното съществуване, бързотечните мигове, които той никога вече няма да върне, човекът напразно хаби за животински сън.
И ето, полюбувайте се на Джордж, който отдавайки се на омерзителен мързел, пропилява изпратения му отгоре дар - времето. Неговият скъпоценен живот, за всяка секунда на който той ще трябва да даде някога отчет, минава покрай него без цел и смисъл.
А в този момент той би могъл да живее пълноценен живот, омитайки яйца с шунка, дразнейки кучето или флиртувайки с прислужницата, вместо да се въргаля тук в пълно безчувствие, унижаващо човешкото достойнство.
Кирил Златков
............
Изглежда, че така е нареден светът. Всеки има това, което не му трябва, а други притежават онова, което той желае да има.
Женените мъже имат жени, но те сякаш не им трябват, а млади ергенчета се вайкат, че не могат да си намерят съпруги. Бедни хорица, които едва се изхранват, имат по осем здрави, ячки дечица. Богати стари съпружески двойки, които нямат кому да оставят парите си, умират бездетни.
А има и девойки с почитатели. Девойките с почитатели не дават пет пари за тях. Те твърдят, че предпочитат да нямат почитатели, та да не си губят времето с тях, и се чудят защо почитателите им не се запретнат да ухажват госпожица Смит и госпожица Браун, които са най-обикновени и малко възстарички, а си нямат поклонници. Що се отнася до тях самите, те нямат нужда от такива. Решили са да не се омъжват.
Асен Г. Христофоров
Уви, така, изглежда, става в нашия свят. Всеки човек притежава това, което изобщо не му е нужно, а това, което му е необходимо притежават други.
Женените мъже имат съпруги, които като че ли не им трябват, а младите ергени се оплакват, че няма за кого да се оженят. Бедните, които едва свързват двата края, имат като по правило по половин дузина здрави деца, а багатите умират бездетни и няма на кого да оставят наследството си.
Така става и при девойките и техните поклонници. Тези девойки, които имат много обожатели, изобщо не се нуждаят от тях. Те уверяват, че биха предпочели изобщо да нямат поклонници и че те са им омръзнали до смърт. Защо не поухажват мис Смит или мис Браун, които са вече на години и не особено хубави и нямат почитатели? А на тях самите почитатели изобщо не им трябват. Те никога нямало да се омъжват.
Кирил Златков
.............
Такъв е животът; и ние сме като окосена трева, сложена в пещ, за да съхне.
Асен Г. Христофоров
Такъв е животът. А ние сме само тревички, огъващи се под вятъра на съдбата.
Кирил Златков
.............
Но на`, колкото по-лош вкус има човек относно облеклото, толкова сякаш е и по-упорит.
Асен Г. Христофоров
Но не! - колкото е по-малък вкусът към тоалетите у един човек, толкова с по-голям инат той държи на своето.
Кирил Златков
.............
Никога не трябва да даваме воля на инстинкта ни за справедливост до такава степен, че той да се изроди в отмъстителност.
Асен Г. Христофоров
Не трябва да допускаме чувството за справедливост да се изражда в примитивна отмъстителност.
Кирил Златков
.............
Колко добър се чувствува човек при пълен стомах — колко доволен от себе си и от целия свят! Хора, които са проверили това на практика, ме уверяват, че чистата съвест правела човека много щастлив и много доволен; но и пълният стомах ще свърши тая работа не по-зле, при това по-евтино и по-лесно. Всеки се чувствува склонен да прощава и е тъй великодушен след изобилен и добре смлян обед — тъй благодарен и тъй мекосърдечен.
Асен Г. Христофоров
Как хубаво се чувствуваш, когато стомахът е пълен! Какво усещане на доволство от самия себе си и от целия свят имаш след това! Чистата съвест - поне така са ми разказвали онези, на които им се е случило са изпитат какво е това - дава усещането за удовлетвореност и щастие, но пълният стомах позволява да се достигне тази цел по-лесно и с по-малки лишения. След обилно приемане на насищаща и лесно смилаема храна чувствуваш в себе си толкова благородство и доброта, толкова всеопрощение и любов към ближния!
Кирил Златков
.............
Беше великолепна нощ. Месецът бе излязъл и оставил притихналата земя насаме със звездите. Изглеждаше като че ли в тишината и покоя, докато ние, нейните деца, се унасяме в сън, те се разговарят с нея, тяхната сестра — разговарят за велики тайни с гласове неизмеримо дълбоки за недоразвитото човешко ухо.
Асен Г. Христофоров
Нощта бе чудесна. Луната вече беше залязла и бе оставила притихналата земя насаме със звездите. Изглеждаше, че докато ние, нейните деца, сме спали, звездите в тишина и мълчание са водили беседа с нея, тяхната сестра, и са и доверявали своите тайни с гласове прекалено ниски и дълбоки за детския слух на човека.
Кирил Златков
.............
И Харис каза, че би дал свят и душа за малко горчица. Добре щеше да помине оня, който би дошъл тогава при нас с канче горчица: той би се видял тъй отрупан със светове и души, че не би могъл да ги използва и в два живота.
Но ще се осмеля да кажа, че и двамата с Харис щяхме да се опитаме да развалим пазарлъка, веднъж получили горчицата. Човек прави такива прекомерни обещания в момент на възбуда, но щом седне да поразмисли, той, разбира се, вижда абсурдното несъответствие между тях и стойността на желаното нещо. Веднъж, като се изкачвах към един връх в Швейцария, чух някакъв човек да казва, че би дал свят и душа за една чаша бира, а когато пристигнахме в един заслон, гдето имаше бира, той вдигна страшна врява, като му поискаха пет франка за една бутилка. Каза, че това било безобразен налог върху консуматорите и писа по въпроса във вестник „Таймс“.
Асен Г. Христофоров
Харис също предлагаше всякакви съкровища за горчица. Ако някой бе наминал в тази минута при нас с буркан горчица в ръка, той би извършил нелоша финансова операция и би се обезпечил със съкровищата до гроб.
Впрочем, не! Страхувам се, че получавайки горчицата и аз, и Харис бихме се опитвали да разтрогнем сделката. Случва се, докато човек е разпален да е готов на най-невъобразими жертви, но после, след като поразмисли малко, той започва да разбира, доколко те са несъизмерими с ценността на предмета на неговите въжделения. Разказваха ми за един джентълмен, който пътешествувал по Швейцария, и веднъж, изкачвайки планина, също обещавал съкровища за чаша бира. Когато в някакъв заслон му сервирали бира (при това превъзходна), той направил страшен скандал заради това, че са му поискали пет франка за бутилка. Разкрещял се, че това е безсрамно изнудване и дори написал унищожителна статия в "Таймс".
Кирил Златков
.............
...Излязъл бе остър ветрец — като по чудо в наша полза; защото по правило вятърът по реката винаги духа срещу вас, накъдето и да вървите. Той духа срещу вас още от сутринта, когато излизате с лодка за цял ден, а вие изминавате голямо разстояние с гребане, като си представяте колко ще бъде лесно на връщане с платната. После, подир следобедния чай, вятърът се обръща и трябва здравата да гребете срещу него през целия път до вкъщи.
А забравите ли да вземете платното, тогава вятърът неизменно духа във ваша полза и на отиване, и на връщане. Така си е: животът е едно изпитание и човекът е създаден за мъки, както и искрите — да излитат нагоре.
Асен Г. Христофоров
...Надигна се свеж вятър - колкото и да е странно, попътен. Обикновено вятърът по реката упорито духа срещу вас, в която и посока да плавате. Духа срещу вас сутринта, когато отплавате от брега и цял ден гребете, окуражавайки се с предчувствието, колко приятно ще е да се връщате на платна. Но към вечерта посоката му се сменя и не ви остава нищо друго освен отново да гребете срещу вятъра до в къщи.
Но ако сте забравили да вземете със себе си платно, вятърът ще бъде попътен и в двете посоки. Какво да се прави! Нашият свят е обител на мъка и човекът е създаден, за да страда, така както слънцето - за да свети.
Кирил Златков
.............
Харис спусна платното и тогава видяхме какво бе станало. Бяхме съборили тримата възрастни господа от столчетата им и те лежаха накуп в дъното на лодката, вече започвайки бавно и с мъка да се отделят един от друг, като отскубват и полепналата по тях риба; и дорде се трудеха, те все ни проклинаха — не мимоходом, с обикновени клетви, а с дълги, добре обмислени изчерпателни ругатни, които обхващаха цялото ни минало и се разпростираха върху далечните ни бъдни дни, като включваха и роднините ни и засягаха всичко свързано с нас — добри, солидни ругатни.
Асен Г. Христофоров
Харис спусна платното и ние видяхме какво се е случило. Бяхме катурнали тримата джентълмени от техните столове, те се бяха оплели на дъното на лодката в безразборна купчина и сега бавно и мъчително се опитваха да се освободят един от друг и от уловената от тях риба. Отдавайки се на това занятие, те ни обсипваха с ругатни - не всекидневни, обикновени ругатни, а сложни, старателно подбрани, засукани проклятия, които живо обрисуваха цялото ни минало и настояще, поглеждаха в далечното ни бъдеще, включваха нашите роднини и обхващаха всичките ни близки - качествени, сочни ругатни.
Кирил Златков
.............
Мрачно братство, отдадено на мрачен живот, в това хубаво кътче, създадено тъй слънчево от бога! Чудно е как гласовете на природата навред около тях — тихият напев на реката, шепотът на крайбрежната трева, песента на напиращия вятър — не са ги приучили да виждат другия, по-правдив смисъл на живота. Стояли са там дълги и дълги дни, заслушани в мълчание, очаквайки да чуят зов от небето; а тоя глас им е говорил с безброй тонове от сутрин до вечер и през внушителната нощ и те не са го чували.
Асен Г. Христофоров
Мрачен живот е водело това мрачно братство в благословеното кътче, което бог е сътворил толкова весело и радостно! Колко странно, че гласът на природата, звучащ в нежния напев на водните струи, в шепота на крайбрежната трева и в музиката на вятъра, не ги е научил да се отнасят по-мъдро към живота. Те живеели тук в мълчание, вслушвайки се ден след ден няма ли да се раздаде глас от небесата: изнизвали се дълги дни и тържествени нощи, този глас ги зовял по хиляди начини, но те не го чували.
Кирил Златков
.............
Взехме вода от една къщичка малко по-нагоре по реката. И тя навярно беше от реката, но нима можехме да знаем това? И понеже не знаехме, водата ни се видя добра. Което не види окото, не пречи и на стомаха.
Асен Г. Христофоров
...Когато очите не виждат - стомахът не страда!
Кирил Златков
.............
Винаги ми се струва, че върша повече работа, отколкото е редно. Не — и бих искал да подчертая това, — не защото съм против работата; аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам. Приятно ми е да имам работа: самата мисъл да ми я отнемат ще накара сърцето ми да се пръсне.
Асен Г. Христофоров
Винаги ми се струва, че работя повече, отколкото трябва. Това не значи, че бягам от работа, боже опази! Аз обичам работата. Тя ме очарова. Способен съм да седя и да я гледам с часове. Обичам да имам работа: самата мисъл, че някога ще се наложи да се разделя с нея, ми къса душата.
Кирил Златков
.............
Някои хора си мислят, че едничкото условие човек да стане добър рибар е способността му лесно да измисля лъжи и да ги разказва, без да се черви; но това мнение е погрешно. Серийното съчинителство не върши работа; най-загубеният любител може да се справи с това. Тъкмо в страничните подробности, в допълнителните правдоподобни щрихи, в общия тон на добросъвестна — почти на педантична, истинност проличава опитният рибар.
Асен Г. Христофоров
Някои са останали с впечатлението, че умението безсъвестно й нахално да се лъже е напълно достатъчно, за да станеш изключителен рибар. Това е съдбоносна грешка. Простата, лишена от хитрост измислица нищо не струва; на такава е способен всеки младок. Внимателната разработка на детайлите, най-тънките щрихи на достоверност, убедителност и правдивост, граничещи с педантизъм - това са признаците, по които познават стар рибар.
Кирил Златков
.............
...Не си струва винаги да плаваш по течението. По-приятно е да си напънеш гърба, да се пребориш с него и да си пробиваш път напред — така поне ми се струва, когато Харис и Джордж въртят лопатите, а аз управлявам кормилото.
Асен Г. Христофоров
...Не си е работа да плаваш винаги по течението. Чувствуваш огромно удовлетворение, когато напрягаш мускули, бориш се с реката и напук на нея си пробиваш път напред. Поне при мен възниква именно такова чувство - особено когато седя зад кормилото, а Харис и Джордж гребат.
Кирил Златков
Златистият спомен за мъртвото слънце бавно гасне в сърцата на хладните и тъжни облаци. Притихнали досущ като тъгуващи деца, птичките са престанали да чуруликат и само жалният зов на блатната патица и резкият крясък на водния дърдавец нарушават благоговейната тишина над водната пелена, гдето чезнещият ден изпуска сетния си дъх.
Асен Г. Христофоров
В недрата на тъжните, изстиващи облаци бавно се стопяват златните спомени за умрялото слънце. Вече не се чува чуруликането на птичките - те са замлъкнали като огорчени деца. И само жалният зов на блатната патица и скърцащият вик на водния дърдавец нарушават благоговейната тишина над водните недра, където въздишайки едва чуто, умира денят.
Кирил Златков
......
— А какво ще правим, ако завали? — запита Харис.
Харис изобщо не може да се въодушеви. У Харис няма нито капка поезия или нещо като неудържим порив към непостижимото. Харис никога не плаче, „без сам да знае защо“. Ако очите на Харис се насълзят, човек би могъл спокойно да се обзаложи, че той е ял суров лук или че е сложил повечко горчица върху пържолата си.
Асен Г. Христофоров
- А какво ще правим, ако завали? - попита Харис
Никога няма да ви се отдаде да откъснете Харис от прозата на живота. В него няма никъкъв порив, няма неосмислената мъка от недосегаем идеал. Харис не е способен "да плаче, без да знае защо". Ако на очите му има сълзи, вие можете смело да се хванете на бас, че той току-що се е наял със суров кромид или прекалено тлъсто е намазал с горчица пържолата си.
Кирил Златков
.......
— Първо на първо, трябва да решим какво да вземем с нас. Хайде, Джей, вземи някакво листче и записвай, а ти, Джордж, намери каталога на бакалските стоки, пък нека някой да ми даде молив и аз ще съставя списъка.
Такъв е Харис, цял-целеничък — винаги готов да поеме бремето върху себе си и да го стовари върху чужд гръб.
Асен Г. Христофоров
- Преди всичко сме длъжни да се уговорим какво да вземем със себе си - каза Харис. Джей, вземи лист хартия и записвай. Ти, Джордж, намери списък на продуктите от хранителния магазин и нека някой ми даде молив - ще направя списък.
Тава си е Харис: той охотно поема най-тежкото бреме и безропотно го стоварва на чужди рамене.
Кирил Златков
.............
Вътре е много уютно, макар и малко душно, но всяко нещо има и лоша страна, както казал онзи, комуто умряла тъщата, когато дошли при него да искат пари за погребението.
Асен Г. Христофоров
В нея (лодка с тента) е много уютно, макар че е леко задушно. Но какво да се прави - всичко на този свят има и своята лоша страна, както казал един човек, когато му умряла тъщата и му се наложило да плаща за погребението.
Кирил Златков
.............
Нищо не ме дразни повече от това да гледам други хора да стоят със скръстени ръце, докато аз работя.
Асен Г. Христофоров
Повече от всичко ме дразни, когато някой мързелува през времето, когато аз се трудя.
Кирил Златков
.............
Монтморенси, естествено, взимаше участие във всичко. Неговата главна цел в живота е да се пъха навред, да пречи на всички и да получава ругатни. Ако може да се мушне някъде, където е най-малко желан, а сетне да подлудява хората и да ги кара да го замерват с едно-друго по главата, тогава той смята, че не е прахосал деня напразно. Най-съкровената мечта и главна цел на тоя пес е да накара някой да го стъпче с крак, а после да го проклина поне един час. Смогне ли да стори това, самомнението на Монтморенси става наистина непоносимо.
Асен Г. Христофоров
Монтморенси, естествено, беше в центъра на събитията. Цялото честолюбие на Монтморенси се състои в това, по-често да попада под краката ни и да си навлича проклятия. Ако успее да се вмъкне там, където неговото присъствие е особено нежелателно, на всички дяволски да омръзне, да изкара хората извън кожите им и да накара да го замерват с каквото им падне, той чувствува, че денят не е изживят напразно.
Да сполучи да препъне някого и последният да го ругае по всички параграфи в продължение на цял час - ето висшата цел и смисълът на неговия живот; и когато му се удаде да успее в това, неговата самомнителност преминава всички граници.
Кирил Златков
.............
Не зная защо, но самата гледка на спящ човек, когато аз вече съм станал, просто ме подлудява. Възмущавам се да гледам как ценните часове от живота на човека — тия безценни мигове, които никога не могат да се върнат — се изхабяват безсмислено в животински сън.
Ето че и Джордж пропиляваше в отвратителна леност безценния дар на времето — неговия драгоценен живот. За всяка секунда от тоя живот той щеше след време да дава отчет, а сега допускаше миговете да се нижат неизползувани. А в тоя час той би могъл да бъде на крака и да се тъпче с яйца и шунка, да дразни кучето или да любезничи с прислужницата, вместо да се изтяга там, потънал във вцепенено забвение.
Асен Г. Христофоров
Не знам защо, но когато гледам някой спящ, когато аз вече бодърствувам, изпадам в ярост. Толкова е мъчително да бъдеш свидетел на това, как безценните часове на земното съществуване, бързотечните мигове, които той никога вече няма да върне, човекът напразно хаби за животински сън.
И ето, полюбувайте се на Джордж, който отдавайки се на омерзителен мързел, пропилява изпратения му отгоре дар - времето. Неговият скъпоценен живот, за всяка секунда на който той ще трябва да даде някога отчет, минава покрай него без цел и смисъл.
А в този момент той би могъл да живее пълноценен живот, омитайки яйца с шунка, дразнейки кучето или флиртувайки с прислужницата, вместо да се въргаля тук в пълно безчувствие, унижаващо човешкото достойнство.
Кирил Златков
............
Изглежда, че така е нареден светът. Всеки има това, което не му трябва, а други притежават онова, което той желае да има.
Женените мъже имат жени, но те сякаш не им трябват, а млади ергенчета се вайкат, че не могат да си намерят съпруги. Бедни хорица, които едва се изхранват, имат по осем здрави, ячки дечица. Богати стари съпружески двойки, които нямат кому да оставят парите си, умират бездетни.
А има и девойки с почитатели. Девойките с почитатели не дават пет пари за тях. Те твърдят, че предпочитат да нямат почитатели, та да не си губят времето с тях, и се чудят защо почитателите им не се запретнат да ухажват госпожица Смит и госпожица Браун, които са най-обикновени и малко възстарички, а си нямат поклонници. Що се отнася до тях самите, те нямат нужда от такива. Решили са да не се омъжват.
Асен Г. Христофоров
Уви, така, изглежда, става в нашия свят. Всеки човек притежава това, което изобщо не му е нужно, а това, което му е необходимо притежават други.
Женените мъже имат съпруги, които като че ли не им трябват, а младите ергени се оплакват, че няма за кого да се оженят. Бедните, които едва свързват двата края, имат като по правило по половин дузина здрави деца, а багатите умират бездетни и няма на кого да оставят наследството си.
Така става и при девойките и техните поклонници. Тези девойки, които имат много обожатели, изобщо не се нуждаят от тях. Те уверяват, че биха предпочели изобщо да нямат поклонници и че те са им омръзнали до смърт. Защо не поухажват мис Смит или мис Браун, които са вече на години и не особено хубави и нямат почитатели? А на тях самите почитатели изобщо не им трябват. Те никога нямало да се омъжват.
Кирил Златков
.............
Такъв е животът; и ние сме като окосена трева, сложена в пещ, за да съхне.
Асен Г. Христофоров
Такъв е животът. А ние сме само тревички, огъващи се под вятъра на съдбата.
Кирил Златков
.............
Но на`, колкото по-лош вкус има човек относно облеклото, толкова сякаш е и по-упорит.
Асен Г. Христофоров
Но не! - колкото е по-малък вкусът към тоалетите у един човек, толкова с по-голям инат той държи на своето.
Кирил Златков
.............
Никога не трябва да даваме воля на инстинкта ни за справедливост до такава степен, че той да се изроди в отмъстителност.
Асен Г. Христофоров
Не трябва да допускаме чувството за справедливост да се изражда в примитивна отмъстителност.
Кирил Златков
.............
Колко добър се чувствува човек при пълен стомах — колко доволен от себе си и от целия свят! Хора, които са проверили това на практика, ме уверяват, че чистата съвест правела човека много щастлив и много доволен; но и пълният стомах ще свърши тая работа не по-зле, при това по-евтино и по-лесно. Всеки се чувствува склонен да прощава и е тъй великодушен след изобилен и добре смлян обед — тъй благодарен и тъй мекосърдечен.
Асен Г. Христофоров
Как хубаво се чувствуваш, когато стомахът е пълен! Какво усещане на доволство от самия себе си и от целия свят имаш след това! Чистата съвест - поне така са ми разказвали онези, на които им се е случило са изпитат какво е това - дава усещането за удовлетвореност и щастие, но пълният стомах позволява да се достигне тази цел по-лесно и с по-малки лишения. След обилно приемане на насищаща и лесно смилаема храна чувствуваш в себе си толкова благородство и доброта, толкова всеопрощение и любов към ближния!
Кирил Златков
.............
Беше великолепна нощ. Месецът бе излязъл и оставил притихналата земя насаме със звездите. Изглеждаше като че ли в тишината и покоя, докато ние, нейните деца, се унасяме в сън, те се разговарят с нея, тяхната сестра — разговарят за велики тайни с гласове неизмеримо дълбоки за недоразвитото човешко ухо.
Асен Г. Христофоров
Нощта бе чудесна. Луната вече беше залязла и бе оставила притихналата земя насаме със звездите. Изглеждаше, че докато ние, нейните деца, сме спали, звездите в тишина и мълчание са водили беседа с нея, тяхната сестра, и са и доверявали своите тайни с гласове прекалено ниски и дълбоки за детския слух на човека.
Кирил Златков
.............
И Харис каза, че би дал свят и душа за малко горчица. Добре щеше да помине оня, който би дошъл тогава при нас с канче горчица: той би се видял тъй отрупан със светове и души, че не би могъл да ги използва и в два живота.
Но ще се осмеля да кажа, че и двамата с Харис щяхме да се опитаме да развалим пазарлъка, веднъж получили горчицата. Човек прави такива прекомерни обещания в момент на възбуда, но щом седне да поразмисли, той, разбира се, вижда абсурдното несъответствие между тях и стойността на желаното нещо. Веднъж, като се изкачвах към един връх в Швейцария, чух някакъв човек да казва, че би дал свят и душа за една чаша бира, а когато пристигнахме в един заслон, гдето имаше бира, той вдигна страшна врява, като му поискаха пет франка за една бутилка. Каза, че това било безобразен налог върху консуматорите и писа по въпроса във вестник „Таймс“.
Асен Г. Христофоров
Харис също предлагаше всякакви съкровища за горчица. Ако някой бе наминал в тази минута при нас с буркан горчица в ръка, той би извършил нелоша финансова операция и би се обезпечил със съкровищата до гроб.
Впрочем, не! Страхувам се, че получавайки горчицата и аз, и Харис бихме се опитвали да разтрогнем сделката. Случва се, докато човек е разпален да е готов на най-невъобразими жертви, но после, след като поразмисли малко, той започва да разбира, доколко те са несъизмерими с ценността на предмета на неговите въжделения. Разказваха ми за един джентълмен, който пътешествувал по Швейцария, и веднъж, изкачвайки планина, също обещавал съкровища за чаша бира. Когато в някакъв заслон му сервирали бира (при това превъзходна), той направил страшен скандал заради това, че са му поискали пет франка за бутилка. Разкрещял се, че това е безсрамно изнудване и дори написал унищожителна статия в "Таймс".
Кирил Златков
.............
...Излязъл бе остър ветрец — като по чудо в наша полза; защото по правило вятърът по реката винаги духа срещу вас, накъдето и да вървите. Той духа срещу вас още от сутринта, когато излизате с лодка за цял ден, а вие изминавате голямо разстояние с гребане, като си представяте колко ще бъде лесно на връщане с платната. После, подир следобедния чай, вятърът се обръща и трябва здравата да гребете срещу него през целия път до вкъщи.
А забравите ли да вземете платното, тогава вятърът неизменно духа във ваша полза и на отиване, и на връщане. Така си е: животът е едно изпитание и човекът е създаден за мъки, както и искрите — да излитат нагоре.
Асен Г. Христофоров
...Надигна се свеж вятър - колкото и да е странно, попътен. Обикновено вятърът по реката упорито духа срещу вас, в която и посока да плавате. Духа срещу вас сутринта, когато отплавате от брега и цял ден гребете, окуражавайки се с предчувствието, колко приятно ще е да се връщате на платна. Но към вечерта посоката му се сменя и не ви остава нищо друго освен отново да гребете срещу вятъра до в къщи.
Но ако сте забравили да вземете със себе си платно, вятърът ще бъде попътен и в двете посоки. Какво да се прави! Нашият свят е обител на мъка и човекът е създаден, за да страда, така както слънцето - за да свети.
Кирил Златков
.............
Харис спусна платното и тогава видяхме какво бе станало. Бяхме съборили тримата възрастни господа от столчетата им и те лежаха накуп в дъното на лодката, вече започвайки бавно и с мъка да се отделят един от друг, като отскубват и полепналата по тях риба; и дорде се трудеха, те все ни проклинаха — не мимоходом, с обикновени клетви, а с дълги, добре обмислени изчерпателни ругатни, които обхващаха цялото ни минало и се разпростираха върху далечните ни бъдни дни, като включваха и роднините ни и засягаха всичко свързано с нас — добри, солидни ругатни.
Асен Г. Христофоров
Харис спусна платното и ние видяхме какво се е случило. Бяхме катурнали тримата джентълмени от техните столове, те се бяха оплели на дъното на лодката в безразборна купчина и сега бавно и мъчително се опитваха да се освободят един от друг и от уловената от тях риба. Отдавайки се на това занятие, те ни обсипваха с ругатни - не всекидневни, обикновени ругатни, а сложни, старателно подбрани, засукани проклятия, които живо обрисуваха цялото ни минало и настояще, поглеждаха в далечното ни бъдеще, включваха нашите роднини и обхващаха всичките ни близки - качествени, сочни ругатни.
Кирил Златков
.............
Мрачно братство, отдадено на мрачен живот, в това хубаво кътче, създадено тъй слънчево от бога! Чудно е как гласовете на природата навред около тях — тихият напев на реката, шепотът на крайбрежната трева, песента на напиращия вятър — не са ги приучили да виждат другия, по-правдив смисъл на живота. Стояли са там дълги и дълги дни, заслушани в мълчание, очаквайки да чуят зов от небето; а тоя глас им е говорил с безброй тонове от сутрин до вечер и през внушителната нощ и те не са го чували.
Асен Г. Христофоров
Мрачен живот е водело това мрачно братство в благословеното кътче, което бог е сътворил толкова весело и радостно! Колко странно, че гласът на природата, звучащ в нежния напев на водните струи, в шепота на крайбрежната трева и в музиката на вятъра, не ги е научил да се отнасят по-мъдро към живота. Те живеели тук в мълчание, вслушвайки се ден след ден няма ли да се раздаде глас от небесата: изнизвали се дълги дни и тържествени нощи, този глас ги зовял по хиляди начини, но те не го чували.
Кирил Златков
.............
Взехме вода от една къщичка малко по-нагоре по реката. И тя навярно беше от реката, но нима можехме да знаем това? И понеже не знаехме, водата ни се видя добра. Което не види окото, не пречи и на стомаха.
Асен Г. Христофоров
...Когато очите не виждат - стомахът не страда!
Кирил Златков
.............
Винаги ми се струва, че върша повече работа, отколкото е редно. Не — и бих искал да подчертая това, — не защото съм против работата; аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам. Приятно ми е да имам работа: самата мисъл да ми я отнемат ще накара сърцето ми да се пръсне.
Асен Г. Христофоров
Винаги ми се струва, че работя повече, отколкото трябва. Това не значи, че бягам от работа, боже опази! Аз обичам работата. Тя ме очарова. Способен съм да седя и да я гледам с часове. Обичам да имам работа: самата мисъл, че някога ще се наложи да се разделя с нея, ми къса душата.
Кирил Златков
.............
Някои хора си мислят, че едничкото условие човек да стане добър рибар е способността му лесно да измисля лъжи и да ги разказва, без да се черви; но това мнение е погрешно. Серийното съчинителство не върши работа; най-загубеният любител може да се справи с това. Тъкмо в страничните подробности, в допълнителните правдоподобни щрихи, в общия тон на добросъвестна — почти на педантична, истинност проличава опитният рибар.
Асен Г. Христофоров
Някои са останали с впечатлението, че умението безсъвестно й нахално да се лъже е напълно достатъчно, за да станеш изключителен рибар. Това е съдбоносна грешка. Простата, лишена от хитрост измислица нищо не струва; на такава е способен всеки младок. Внимателната разработка на детайлите, най-тънките щрихи на достоверност, убедителност и правдивост, граничещи с педантизъм - това са признаците, по които познават стар рибар.
Кирил Златков
.............
...Не си струва винаги да плаваш по течението. По-приятно е да си напънеш гърба, да се пребориш с него и да си пробиваш път напред — така поне ми се струва, когато Харис и Джордж въртят лопатите, а аз управлявам кормилото.
Асен Г. Христофоров
...Не си е работа да плаваш винаги по течението. Чувствуваш огромно удовлетворение, когато напрягаш мускули, бориш се с реката и напук на нея си пробиваш път напред. Поне при мен възниква именно такова чувство - особено когато седя зад кормилото, а Харис и Джордж гребат.
Кирил Златков
Коментари
Публикуване на коментар