Пабло Неруда - Pablo Neruda (1904-1973)

~ * ~

ТАЗИ НОЩ

Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да напиша например: „Нощта е тъй звездна
и звезди сини трепкат далече.
Нощният вятър върти се в небето и пее.”
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Аз я обичах, понякога - тя мене също.
В ръцете си имах я нощи такива.
Безспир я целувах под простора небесен.
Тя ме обичаше, понякога - аз нея също.
Та можех ли да не обичам големите нейни очи!
Тази нощ мога да напиша най-тъжните стихове.
Да мисля, че я няма. Да чувствам, че я загубих.
Да слушам безкрайната нощ, още по-безкрайна без нея.
Стихът се сипе в душата ми като роса по тревата.
И няма значение, че любовта ми не я задържа.
Нощта е тъй звездна, а тя не е с мене.
Същата нощ, същите бели дървета.
Само ние не сме вече същите.

 превод от испански: Диана Павлова

~ * ~

 из „Сто сонета за любовта"

Обичам те някак необяснимо, всъщност неизразимо, по начин противоречив. Обичам те с многобройните си нагласи на духа, които променят състоянието си непрекъснато. Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта... Обичам те в един свят, който ми е непонятен, сред хора, за които оставам неразбран, с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки, с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието, с двусмислеността на извършеното. Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам. Дори когато те мамя, не те мамя. Всъщност най-съкровеният ми подтик е да се опитам да те обичам по-добре. Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено, стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално. Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани, за да обоснова тази любов, която чувствам към теб, която избликна мистериозно от нищото, която не промени магически нищо, но чудно как, малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен. Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл, от сърце, неразумно и с глава, загубила координация. Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам, без да ме интересува защо те обичам, без никакво съмнение защо те обичам. Обичам те просто, защото те обичам. Аз самият не знам защо те обичам. Обичам те с многобройните си нагласи на духа, които променят състоянието си непрекъснато. Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта... Обичам те в един свят, който ми е непонятен, сред хора, за които оставам неразбран, с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки, с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието, с двусмислеността на извършеното. Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам. Дори когато те мамя, не те мамя. Всъщност най-съкровеният ми подтик е да се опитам да те обичам по-добре. Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено, стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално. Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани, за да обоснова тази любов, която чувствам към теб, която избликна мистериозно от нищото, която не промени магически нищо, но чудно как, малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен. Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл, от сърце, неразумно и с глава, загубила координация. Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам, без да ме интересува защо те обичам, без никакво съмнение защо те обичам. Обичам те просто, защото те обичам. Аз самият не знам защо те обичам.

http://www.jenite.net/2012/05/obicham-te-pablo-neruda.html
Сайтът на Една Жена

 XLIV

Не те обичам аз и те обичам,
животът също е ту ласкав, ту сърдит;
във всяка дума има лъх мълчание,
във всеки огън студ и сянка има.

Обичам те, защото искам да обичам,
да тръгвам винаги на път в безкрайността,
да не оставам никога без обич:
и точно затова не те обичам.

Не те обичам и обичам – сякаш имам
на щастието ключовете златни
и семената тъмни на скръбта.

Живея раздвоен, за да обичам.
Когато аз не те обичам – те обичам,
когато те обичам – те обичам.

Обичам те някак необяснимо, всъщност неизразимо, по начин противоречив. Обичам те с многобройните си нагласи на духа, които променят състоянието си непрекъснато. Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта... Обичам те в един свят, който ми е непонятен, сред хора, за които оставам неразбран, с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки, с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието, с двусмислеността на извършеното. Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам. Дори когато те мамя, не те мамя. Всъщност най-съкровеният ми подтик е да се опитам да те обичам по-добре. Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено, стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално. Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани, за да обоснова тази любов, която чувствам към теб, която избликна мистериозно от нищото, която не промени магически нищо, но чудно как, малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен. Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл, от сърце, неразумно и с глава, загубила координация. Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам, без да ме интересува защо те обичам, без никакво съмнение защо те обичам. Обичам те просто, защото те обичам. Аз самият не знам защо те обичам. Обичам те с многобройните си нагласи на духа, които променят състоянието си непрекъснато. Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта... Обичам те в един свят, който ми е непонятен, сред хора, за които оставам неразбран, с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки, с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието, с двусмислеността на извършеното. Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам. Дори когато те мамя, не те мамя. Всъщност най-съкровеният ми подтик е да се опитам да те обичам по-добре. Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено, стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално. Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани, за да обоснова тази любов, която чувствам към теб, която избликна мистериозно от нищото, която не промени магически нищо, но чудно как, малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен. Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл, от сърце, неразумно и с глава, загубила координация. Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам, без да ме интересува защо те обичам, без никакво съмнение защо те обичам. Обичам те просто, защото те обичам. Аз самият не знам защо те обичам.

http://www.jenite.net/2012/05/obicham-te-pablo-neruda.html
Сайтът на Една Жена

превод - Николай Христозов