Притчи

Бог не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда – да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш.


~*~

Петър Дънов:

Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсолютно зъл.
Достатъчно е да погледнете през очите на любовта, за да видите красотата навсякъде.
Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще го обичаш и заради лошите му качества.
Ако искаш да обичаш не трябва да се страхуваш, ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш.
Който не е господар на тялото си, той живее в чуждо тяло - друг е неговият господар.
Ценете чувствата на хората, както цените своите. Ако сгрешиш не се извинявай, но се вдълбочи в себе си и там изправи погрешката си. Външното извинение нищо не допринася.
Доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота.
Който може да слезе най-долу той може да се качи и най-горе.
Бъдете силни за доброто, слаби за злото.
Злото е непроявена любов.
Ако крадеш ще те крадат, ако съсипваш, ще те съсипват. Ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш.
Когато си доволен от малкото ще дойде и голямото.
Пазете се от раздвоение в ума и сърцето.
Природата обича само онзи, който има високи идеи.
Знанието се превръща в сила когато се прилага.
Не всякога приятното е добро.
Който не разбира смисъла на злото, само той се страхува от него. Обаче който го разбира, той гледа на него като на огъня - може да причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може да причини пакости и добрини.
Направи добро и го забрави и то ще се върне при тебе с плод.
Не можеш да убедиш хората в нещо, ако ти сам не вярваш.
Злото се явява във формата на същество което обича.
Ако искаш да ти е мирна главата не хвали доброто и не кори лошото.


~*~


Бъди доволен


Един американски проповедник обичал да се показва пред слушателите си, че знае всичко, затова проповедите му били много дълги. Един баща завел детето си на една такава проповед, която нямала край. Детето се отегчило и запитало баща си:
- Татко, кога ще свърши проповедта?
Бащата отговорил:
- Имай търпение, синко, проповедникът едва е започнал, сега е на Битието. Много време има още, докато дойде до Откровението.


И съвременните хора често изпадат в положението на този проповедник: започват от Битието и свършват с Откровението. Те искат да изследват нещата отначало до край. Искат да разберат всичко, да придобият много неща. Смисълът на живота се заключава в следното: Бъди доволен от това, което ти е дадено днес. Благодари на Бога, че и днес слънцето е изгряло; благодари за радостите и скърбите, които ти са дадени. Някой ваш ближен заминал за онзи свят - и за това благодари. Няма смърт в света, няма лоши работи в живота. И на онзи свят е светло. Там светлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползва от тази светлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и в най-малките му проявления, радвайте се и веселете се.

Петър Дънов, Неделна беседа, 8 септември 1918 г.


Така ли?

Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й, разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?"

Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето". Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата". „Така ли?" - отвърнал Хакуин и им предал бебето.

Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?" Той приемал формата, която настоящият момент - лош или добър - имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него. Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви.

Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат.

Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие.

Екхарт Толе, "Нова земя".

~*~

Може би

Един мъдър човек спечелил от лотарията скъпа кола. Семейството и приятелите му се зарадвали на късмета му и дошли да го поздравят. „Не е ли страхотно! - казали те. - Та ти си истински късметлия!" Мъжът се усмихнал и отвърнал: - „Може би". Няколко седмици се радвал на колата, пътувал с нея нагоре-надолу. Ала един ден пиян шофьор се блъснал в него на едно кръстовище и той се озовал в болницата с множество наранявания. Семейството му и приятелите му дошли на посещение. Рекли му: „Такава липса на късмет!" Той пак се усмихнал и им отвърнал: „Може би". Докато бил в болницата, една нощ се образувало свлачище и къщата му рухнала в морето. На следващия ден приятелите му дошли на посещение и казали: „Не си ли късметлия - беше в болницата и затова не падна с къщата в морето." Той отново отвърнал: „Може би."

По-дълбоката взаимосвързаност на всички неща и събития предполага, че умствените етикети „добро" и „лошо" са в крайна сметка илюзорни. Те винаги предполагат ограничена гледна точка и в този смисъл са само относително верни и са временни.

Екхарт Толе, "Нова земя".

~*~ 

Избирам да съм щастлива

Тя е 92 години, дребничка, перфектно облечена като за възрастта си с благ поглед, макар, че очите и не виждат. Тя търпеливо чака във фоайето на старчески дом. От днес това ще бъде нейният дом.
Когато най-накрая тя пристъпва в новата си стая, възкликва:
„Прекрасна е тази стая, обожавам я. Щастлива съм, че ще живея тук“.
Служителят знаейки, че тя е сляпа, не деликатно, спонтанно възразява:
-Но как я харесвате, като не можете да я видите?
Това, което му отговаря възрастната дама, го поразява.
-Щастието няма нищо общо с вида на стаята. Щастието е въпрос на решение. Дали ще ми харесва моята стая или не, зависи не от подредбата на мебелите, а от мен. От подредбата, организирането на моите мисли в тази стая. Това е решение, което всяка сутрин аз вземам: Дали да прекарам деня в леглото пъшкайки над болежките си и недоволствайки от живота, или да живея, да правя каквото мога, да съм благодарна, че съм жива. Всеки ден е подарък и на всеки подарен ми ден, аз ще му се радвам. Моята старост е като добре направена инвестиция, като пълна банкова сметка, пълна с безброй, добре изживени щастливи дни.
Затова, аз харесвам новата си стая. В нея аз ще бъда щастлива.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Вие в кой списък сте?

~*~ 

Човекът си е човек

Лао Дзъ и неговото учение силно безпокоели Конфуций. Веднъж Конфуций, който бил по-възрастен от Лао Дзъ, решил да го посети и очаквал, че ще получи дължимите почести. Но Лао Дзъ седял, когато Конфуций влязъл при него. Той дори не се изправил да го поздрави, не казал: „Заповядайте, седнете“. Изобщо не обърнал особено внимание. Конфуций се вбесил: „Що за Учител е това?!“ И попитал:
— Вие не спазвате ли добрия тон?
Лао Дзъ отговорил:
— Ако искате да седнете, седнете; ако ви се стои прав, стойте. Кой съм аз, та да ви казвам какво да правите? Това си е вашият живот. Аз не се бъркам.
Конфуций бил потресен. Опитал се да започне разговор за висшия човек. Лао Дзъ се разсмял:
— Никога не съм виждал каквото и да е „висше“ или „низше“. Човекът си е човек, както дървото си е дърво. Всички участват в едно и също съществувание. Няма висши или низши. Това са пълни измишльотини.

из „Дао притчи”


~*~

Позициите на възприятието

Правилността и неправилността на каквото и да е зависят от ситуацията.
В съответната ситуация нищо не може да бъде неправилно.
Извън съответната ситуация нищо не може бъде правилно.
Това, което е вярно в един случай, е невярно в друг.
Това, което е неправилно за една ситуация, не е задължително неправилно за друга.

из „Дао притчи”

~*~

Огледалото

Преди много, много години един цар построил прекрасен дворец. В него имало милиони огледала. Абсолютно всички стени, подове и тавани на двореца били покрити с огледала.
Веднъж в двореца влязло едно куче. Огледало се и видяло около себе си стотици кучета. Като всяко разумно куче, то се озъбило, за да се защити от тези, които го обкръжавали. В отговор всички те се озъбили. Кучето заръмжало, другите кучета веднага отвърнали със същото.
Сега кучето било убедено, че животът му е в опасност и започнало да лае. Напрегнало всичките си сили и залаяло особено отчаяно. Но в същия миг хилядите кучета също залаяли. И колкото повече лаело то, толкова по-силно му отвръщали те.
На сутринта открили нещастното куче мъртво. А в двореца нямало никого, само милиони огледала. Никой не се бил с кучето, нямало и кой да се бие, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. Когато влязло в битка, отраженията в огледалата направили същото. Кучето умряло в битката с милионите си отражения, които го заобикаляли.
Ако вътре във вас няма никакви препятствия, не може да има никакви препятствия и навън, нищо не може да застане на пътя ви. Такъв е законът.
Светът е само едно отражение, едно огромно огледало.

из „Дао притчи”

~*~

Високата стена

При един ученик на Конфуций дошли селяни и му казали:
— Ти си толкова мъдър и говориш така ясно, не като тоя свадлив Конфуций!
А ученикът отвърнал:
— Мъдростта е като стена. Моята стена е ниска и вие виждате какво става зад нея, а стената на Конфуций е висока и не можете да видите нищо. Ако искате да разберете какво става зад неговата стена, първо постройте своя, от която да можете да гледате.

из „Дао притчи”

~*~

Да се покориш, без да се промениш

Шъ Чънци видял Лао Дзъ и попитал:
— Чувал съм, че вие сте мъдър човек, учителю, и затова дойдох да се запозная с вас. Дългият път не ме спря. Минах през девет планини и девет реки, краката ми се покриха с мазоли, но не се отказах. Сега виждам, че вие не сте мъдрец: край мишите дупки има разсипани зрънца ориз; да го хвърляте безразборно е немилосърдно. Имате си предостатъчно както суров, така и варен, но вие продължавате да го събирате и трупате до безкрайност.
Лао Дзъ останал безразличен и мълчалив. На другия ден Шъ Чънци отново го срещнал и казал:
— Вчера ви се надсмях. Защо днес сърцето ми искрено отказва да го стори?
— Аз самият смятах, че съм се отървал от тези, които ловко жонглират с думите, за да се правят на проницателни и мъдри, — отговорил Лао Дзъ. — Ако вчера ме бяхте нарекли вол, и аз бих се нарекъл така; ако ме бяхте нарекли магаре, щях да се съглася с вас. Ако един човек срещне някаква същност и й даде название, а ти не го приемеш, ще си навлечеш беда от този човек. Аз се покорих не защото бях покорен, а защото, покорявайки се, не се измених[

из „Дао притчи”

~*~

Без желания

Хуей Шъ попитал Джуан Дзъ:
— Може ли човек да не чувства съвсем нищо, да не изпитва никакви желания?
— Може, — отвърнал Джуан Дзъ.
— Но можем ли тогава да го наричаме човек? — попитал Хуей Шъ.
— Ти не разбираш какво е това чувство, — отговорил Джуан Дзъ. — Говоря за човек, който не вреди на своето тяло, поддавайки се на страсти. Той приема живота какъвто е и му позволява да протича по своя път.
— Но ако той не подобрява това, което му е дадено от живота, как може да прояви себе си в този свят?
— Дао го е направило такъв, какъвто е, Небето му е дало тяло, а самият той, не поддавайки се на страсти, не причинява вреда на тялото си. Това е всичко! А ти привързваш духа си към външни вещи, които нямат отношение към теб, а вътрешно изтощаваш жизнената сила ци. Облегни се на едно дърво и пей! Облакъти се на масичката и спи! Небето ти е дало тяло и го е напълнило с живот, а ти уморяваш тялото си в безкрайни ненужни спорове и разговори.

из „Дао притчи”