Едгар Ли Мастър, Мълчание

                      Мълчание                 
  
    Познах мълчанието на звездите и морето,
    мълчанието на притихналия град,
    мълчанието на мъжа и на жената,
    на болните мълчанието,
    когато погледа им в стаята блуждае.
    И питам: за какви дълбочини са нужни думи?
    Животното изпъшква само,
    когато смърт връхлита неговата рожба.
    И ние сме безгласни в присъствието на реалността —
    не можем да говорим.
    Едно момченце пита стария войник,
    поседнал пред бакалницата:
    „Как изгуби своя крак?“
    А старият войник мълчи
    и мислите му скитат надалече,
    за да не се завърнат в Гетисбърг.
    След малко хрумва му да бъде шеговит
    и казва: „Отхапа ми го мечка.“
    Момченцето се чуди, а старият войник,
    ням и безсилен, отново преживява
    светкавичните изстрели на пушките и на оръдията
            гръмотевичния трясък,

  
    и виковете на убитите,
    и вижда себе си безчувствен на земята,
    и лекарите, и ножовете,
    и болничните дълги дни.
    Но ако можеше той всичко да опише,
    би бил художник.
    Художник ако бе, за други по-дълбоки рани
    не би намерил думи.
    Познавам и мълчанието на великата омраза,
    мълчанието на великата любов,
    мълчанието на отровено приятелство,
    мълчанието на душевния прелом,
    когато твоята душа, след страшните терзания,
    с видения, неизразими с думи,
    навлиза в по-високи сфери на живота.
    А има и мълчание на поражението.
    Мълчанието на осъден без вина.
    Мълчанието на умиращия, който впива
    внезапно пръстите си в твоята ръка.
    Мълчанието на бащата и сина,
    когато за живота си бащата
    не може да намери обяснение.

    Мълчание между съпрузи.
    Мълчание на неуспелите.
    Огромното мълчание, което слиза
    над разорени нации и над водачи развенчани.
    Или мълчанието в оня миг, когато Линкълн
    си спомня бедността на младостта си.
    След Ватерло
    на Наполеон мълчанието.
    На Жана д’Арк —
    която промълви през пламъците „В името Христово“
    и цялата си мъка и надежда разкри с две думи.
    Или на старостта мълчанието —
    премного мъдра, за да може да говори,
    така че да я разберат онези,
    които са пред прага на живота.

    А има и мълчание на мъртвите.
    Щом ние, живите, не можем да говорим
    за най-дълбоките си мисли и вълнения,
    защо се чудите, че мъртвите
    не казват нищо за смъртта?
    Мълчанието им ще бъде разгадано
    едва когато приближим до тях.


Edgar Lee Masters.
1869

Silence

I HAVE known the silence of the stars and of the sea,   
And the silence of the city when it pauses,   
And the silence of a man and a maid,   
And the silence for which music alone finds the word,   
And the silence of the woods before the winds of spring begin,          
And the silence of the sick   
When their eyes roam about the room.   
And I ask: For the depths   
Of what use is language?   
A beast of the field moans a few times     
When death takes its young.   
And we are voiceless in the presence of realities—   
We cannot speak.   
 
A curious boy asks an old soldier   
Sitting in front of the grocery store,   
"How did you lose your leg?"   
And the old soldier is struck with silence,   
Or his mind flies away   
Because he cannot concentrate it on Gettysburg.   
It comes back jocosely     
And he says, "A bear bit it off."   
And the boy wonders, while the old soldier   
Dumbly, feebly lives over   
The flashes of guns, the thunder of cannon,   
The shrieks of the slain,     
And himself lying on the ground,   
And the hospital surgeons, the knives,   
And the long days in bed.   
But if he could describe it all   
He would be an artist.     
But if he were an artist there would he deeper wounds   
Which he could not describe.   
 
There is the silence of a great hatred,   
And the silence of a great love,   
And the silence of a deep peace of mind,     
And the silence of an embittered friendship,   
There is the silence of a spiritual crisis,   
Through which your soul, exquisitely tortured,   
Comes with visions not to be uttered   
Into a realm of higher life.     
And the silence of the gods who understand each other without speech,   
There is the silence of defeat.   
There is the silence of those unjustly punished;   
And the silence of the dying whose hand   
Suddenly grips yours.     
There is the silence between father and son,   
When the father cannot explain his life,   
Even though he be misunderstood for it.   
 
There is the silence that comes between husband and wife.   
There is the silence of those who have failed;     
And the vast silence that covers   
Broken nations and vanquished leaders.   
There is the silence of Lincoln,   
Thinking of the poverty of his youth.   
And the silence of Napoleon     
After Waterloo.   
And the silence of Jeanne d'Arc   
Saying amid the flames, "Blesséd Jesus"—   
Revealing in two words all sorrow, all hope.   
And there is the silence of age,     
Too full of wisdom for the tongue to utter it   
In words intelligible to those who have not lived   
The great range of life.   
 
And there is the silence of the dead.   
If we who are in life cannot speak     
Of profound experiences,   
Why do you marvel that the dead   
Do not tell you of death?   
Their silence shall be interpreted   
As we approach them.